< Back to all articles No country for old men Psychology and cinema The text is full of spoilers. It’s not an invitation for someone to watch the movie, but a space for the ones who have already seen it. Surprisingly enough, this isn’t going to be a movie analysis about a sadistic hitman; as one might expect when it comes to the movie mentioned, and the author’s expertise in the depth of the human soul. My interpretation takes another turn. Labelled as a contemporary western, the movie really embraces many of the motives of the genre but also takes them further. The lonely cowboy, a man of honor and few words, faces a powerful and evil enemy. Only at the end of the day, we find ourselves wondering who that “man-of-the-code” might be among the characters, and who is the enemy? The outer layer of the movie tells three simultaneous stories. One of them about a war veteran, stubborn as a mule, who stumbles upon once-in-a-lifetime-opportunity – criminal deal gone wrong, a suitcase with 2 million dollars, and no witnesses. The second one starts somewhat ‘in the middle’, and as we follow the dead bodies, left by a mysterious killer, we experience a story with few clues as to where it started, and why. The viewers try to connect the dots through the ongoing police investigation – a third line of narrative – lead by a retiring policeman, who expresses his bedazzlement by how imposing the law had changed over the years. ‘Some old town Sheriffs never even wore a gun…’ – Sheriff Bell claims in the prologue, calling men like his grandfather and father ‘old-timers’, and measuring his professional path with theirs, wondering how they would have handled what he deals with. As in the case where he had to arrest and testify against a 14-year-old boy, who claimed that he’d been planning to kill someone for a very long time; and do it not out of passion. ‘I don’t know what to make of that’ – the Sheriff confesses. In the next scene we witness the escape of a strange-looking, quiet, but dangerous man, from a police station. At some point his intentions are clear – seize the guy, who put his hands on the drug money. A hitman hired to do his job. But there’s more to it. What makes Anton somewhat different than the other hitmen we encounter in the movie is the fact that he follows rules imposed on him…by himself. Leaded by his own code, at times random, he makes his way in the country as a man, whose desires have little to do with passion. He makes no excuses, and takes his responsibility to a level where social and professional hierarchy means nothing. Besides being an outlaw, he represents a human being far beyond the laws of humans themselves. A perfect villain, I would say, that no one dares to challenge. Except Llewellyn Moss. In the center of events (at first glance) is the cat-and-mouse hunt between Moss and the cold-blooded Anton. The pacing is slow, but tense, jumping from one scene to another, challenging the viewers to follow the lead of the story while gathering - all by themselves - the scattered pieces of evidence. Nothing is given on a silver platter, and probably this is one of the ways that this story absorbs you till the last moment. You have to build it up for yourself, you need to fill in the gaps, which brings both challenge to the table, but also frustration. Tension builds until the last part of the movie, where you find yourself wondering; ‘Is this Moss lying dead on the ground? How come he’s dead? Because…you know…he was right there a moment ago, alive and well, outsmarting his cunning and skillful hunter, on the verge of winning the grand prize and taking it home to his loved one…’. In this beautifully presented plot twist, Anton isn’t the one to take credit for the finished job. And the tense game between the two men has ended so abruptly, that it takes a while to assimilate what really happened, and was there some hint in the chain of events that you missed, but it pointed to how things will turn out. Something similar to how people try to find the logic behind a sudden event after it happened, how they tend to bargain their way out of it. The discrepancy between the characters in the movie and what western characters often represent is quite visible at the end. The lonely cowboy is not fighting for justice, revenge or love, but for money. And he ends up dead. The villain is the one who follows a code, a principle of sorts. Resourceful as he is, he fails in his main task, but also walks away with the money – so no justice there, too. No law is imposed, as the police once again loses track of the ‘bad guy’. Viewers’ expectations crumble to the ground, as there’s not a hint of what we call ‘moral of the story’. Sheriff Bill is nothing but a lonely spectator of this fuss. A witness, trying to make sense of it all, and as such he seems to be rather estranged from this mad race. Outliving his father, he probably sees himself as the old-timer now. And indeed - when you encounter something you don’t understand, how do you make sense of the world? The struggles, action, tension and all the drama in between Bill’s two short monologues feel like a distraction, a whirlpool of events that makes you forget for a while that life is short, unpredictable and sometimes doesn’t make any sense. But still, as all living beings, we tend to clutch to this whirlpool, and hardly want to let go. We get sucked in our everyday struggles, in what life brings – as surprising or horrifying as it might be. Just as Moss and Anton focus on each other with a persistence and stubbornness that swipe away everything else; until (as in life) a sudden, unexpected event cuts through their cat and mouse game, and takes one of them down; not in the slightest as initially predicted. As I said in the beginning – contrary to expectations – this isn’t a movie about a sadistic serial killer. Nor it’s a movie about a drug deal gone wrong. It’s a subtle reminder, almost unnoticeable in both ends of the story, of how fragile life is, and how lost one can become in its havoc. Was the world really a place of order, as the Sheriff described it in the beginning, or was this just a fantasy of his youth? The older he gets, the more this fantasy collapses under the pressure of chaos. Senselessness and lack of order didn’t take place suddenly, they were always there, undercover. And as age progresses, this lonely road starts to take its toll; human behavior, motivation and desires, stop making sense. Not because the world changed for the worse, but because there’s something deeply chaotic and illogical at the core of each human. Getting old is a lonely road. The dream of the Sheriff, met with silence by his wife, tells a story about a journey towards the dark and cold with his deceased father. Except there is no parent – dead or alive – that can help you out this maze. What do you say in the eyes of the fear from this inhuman enemy? The director’s cut right there leaves us with nothing more than silence. All articles

Unfortunalety, all games end. And sometimes it's not what you hoped for... The end of the journey It’s been a while since it became clear that P8 is cancelled. Although I had already distanced myself from the working process and in way had closed this page of my life, the news caused quite the stir – I was convinced that the game was going to be great; especially knowing some of the people involved. So, the time has come, to evaluate, put into words and give meaning to what happened for me in the last two and a half years. Where do I belong? I was invited in this project as a consultant from the point of view of a psychologist. Truth is, it was a bit blurry what that meant at the time, and it’s difficult to summarize it even now, because there are some aspects that I stumbled upon in the process itself and whichever concern the particular project and no other. First of all, there’s no rule book. It’s not like you can call a colleague and ask something you’re wondering about. There’s very little information online, too. Psychologists are more involved in marketing research, user experience, players’ motivation and expectations; or as people who can make a career in game design, using some of their knowledge in psychology. As a working therapist – neither of those was my area of expertise. I had to discover on my own exactly where I could position myself, no one could appoint it for me. Shortly, the main task was to find the intersection point between game design and various processes that take place in creating a game, and knowledge about the psyche and human emotions. I didn’t find appropriate to just outline the basics – what is grief, for example, or how do people cope with difficult emotions, what are the complications that one can face... Those you can find easily. The question was how to represent complicated theory and years of practice, so that it “speaks” to a game designer – which I’m not, so what do I know about their work? There you go with the first challenge – how do you build a bridge between these two different areas? Individual approach Moving on, there’s something else I discovered. Even if one can outline some basics, read some articles and watch some insights from professionals about psychology in game development, this information is not particularly useful, as it’s too general. So, the second challenge was to adapt every single piece of information, so that it makes sense in the specific context of this particular game. Of course, you can’t find that in a rule book – what your team is doing hasn’t been done before, not like this. This is exactly what it means to find an individual approach to a task. Connection Reflecting on what made things easier, it was the open-mindedness and creativity of my colleagues. I presume it was hard for them too – as I said, this cooperation was an uncharted territory. But what surprised me was how open and eager were they in our communication. It was pure pleasure, but most importantly – it gave me reassurance and courage, at times when I felt insecurity of how to approach certain tasks. I was given the space to make proposals, to participate in fields that border psychology, but aren’t exactly that, in order to expand the possibilities of my knowledge and its application in the whole process. As someone who has always worked with conflicts and people’s difficulties, the “creativity chain” (as I called it) was a brand-new experience. It is extremely gratifying to see how an idea emerges, changes and finds its shape over time; it is passed from one person to the other, and then the other gives something back, and from one element of the chain to the next something appears at the end, which consists of the creativity and skill of all team members involved. This meaning of the phrase “team effort” I didn’t discern until P8. At the end of that incredible experience, I was surprised to discover that my most valuable assets in the work with game designers aren’t different than those I use on a daily bases in my therapeutic sessions. Social skills. The ability to listen carefully and read between the lines is a great investment; people say way more than one might think. If you can recognize the need, the question in their statements, that’s half the way to offering something solid and concrete that they can make use of in building the story, the characters, the conflicts. Creativity. Some elements go well together, but you don’t know that until you dare to combine them. There’s invention and innovation in this process. It works with clients; it works with game design. Practicality. I work with all kinds of people – ones who understand and trust me, and others who don’t. I’ve always aimed at finding common ground with all of them through the use of different set of “tools” in order to establish good communication between us. The ultimate goal – to get the job done; who cares if you’re familiar with something, unless you can communicate it to others in a constructive and useful way? Curiosity. You can’t expand the borders of your abilities, if you aren’t curious. There were a lot of side aspects in my cooperation that I was eager to explore – it was never only about providing counseling, but also about learning enough to be able to combine elements - script, visuals, symbols, traits of the characters. I had to know a bit more about how game design worked, about what each specialist did. How does the story come to life? How do words become drawings? How do characters appear and why are they like this? How do they interact with other characters and in what way is this going to become a “playable reality”? And most of all, when all pieces of the puzzle come together, would that bring credibility to the character and story? All of this was fascinating to observe and participate in. (And I really miss it) Set of skills Game over P8 will not have the chance to be given what it deserved – a title, a name – colorful and meaningful. And of course, that brings a lot of disappointment and regret – “Could’ve it been better? Probably.” But what I’ve believed in my entire life, is that the journey itself is more important than the final destination. The impact this project had on me is something beyond words, a mark that will never be erased. And that definitely counts.

Търсите психолог, с когото да изследвате Вашите въпроси - добре дошли в mytalkspace с Елена Мечева. Специалист с богат опит в работа с възрастни и деца, на живо в София или онлайн. If you're looking for a psychologist to explore your questions with, welcome to mytalkspace with Elena Mecheva. Елена Мечева Психолог Всяко "Аз" е начало на история Запиши час Ако търсите съвет, готово решение или бърз начин да справяне с трудностите, психоанализата няма да оправдае очакванията Ви. Изследването на субективното страдание има своята цена. Тя не идва под формата на техника или стратегия, а на едно време и пространство, които е нужно да дадете на себе си. В този процес няма място за състезание или себедоказване, нито пък за сравнение с други. Пътуването е дълбоко лично и коства време, усилие, търпение. Дали Ви подхожда - това ще знаете, ако го започнете. Няма място за старите кучета Психология и кино Членство в професионална организация Новини Изкуство в пространството Моето пространство Какво трябва да знам преди срещата с психолог? Важни правила Една от предпоставките за успешното начало на работата с психолог е т.нар. "договор". Как се провеждат срещите, колко време продължават, можем ли да сме гъвкави? Повече Психологическо консултиране Индивидуална работа Срещата между психолога и клиента е особена среща. Тя е взаимодействие, процес, и преди всичко - съвместна работа... Повече Работа с деца и юноши ...всяко едно дете, без значение от възраст, пол, социален статут или ниво на когнитивно развитие, има потребност да бъде чуто... Повече Работа със семейства Нишките, които водят до разплитането на всеки случай, отпращат към родителите и към семейството... Повече Онлайн консултиране Онлайн консултирането би могло да е удачен вариант при невъзможност за консултация в кабинета. Повече Училищна психология Училището е специално място. Особено когато работиш там. А най-добрите учители всъщност, се оказват...децата. Повече Тест за училищна готовност Тестът за училищна готовност е инструмент, с който се оценява дали детето е усвоило базисни знания и умения преди първи клас. Повече Становище за преместване в друго училище Процедура за издаване на становище за преместване в ново училище. Повече Всяко "Аз" е начало на история От момента, в който реших, че ще уча психология, знаех каква е крайната ми цел - да имам свой кабинет и да бъда психотерапевт. През годините направих всички необходими малки стъпки в тази посока; и въпреки че не беше лесно, развитието ми следва устойчив и дългосрочен модел. Ето малко повече информация за мен, моя професионален път, както и за пространството, в което работя. За мен Моето пространство Партньори

Закъде бързаме? Светът ли се забързва или ние забравяме да сложим пауза? Малко повече за тези процеси и как да намалим темпото. "Нарочно ли се бавиш?" ВАЖНО : Децата нямат представа за време, но имат представа за тревожността от закъсняването! Бързаме ние, бърза и детето. Само че децата нямат представа за време. Дори дете, което вече познава часовника, трудно може да се ориентира в това кога са минали 30 минути например. За тях „закъсняваме“ е абстрактно понятие, те не знаят какво точно значи това (особено по-малките). Но пък емоцията около бързането я разпознават безпогрешно – раздразнение, напрежение, гняв, тревога. Случва се разминаване между часовника, който всички следваме в ежедневието си, и техния вътрешен „часовник“, отмерващ времето по коренно различен начин. Бавенето и суетнята, в която изпадат децата в разгара на нашето бързане, не е нищо повече от невъзможност (психична и организационна) да се достигне този бесен ритъм на родителите. В този смисъл, не бива да ги принуждаваме да ни следват в бързането, защото най-вероятно няма да успеят, а просто ще натоварим и тях с нашето раздразнение и притеснение. Как се справяме? Добра предварителна организация. ВАЖНО : Планирайте отрано! Колкото се може по-отрано свършете нещата, които можете, за да избегнете изненади в последните минути. Дори да ви се струва, че има време, почти винаги възниква нещо извънредно, което не можем да избегнем – поне ще сме отметнали рутинните задачи. Приоритети ВАЖНО : Отсявайте кое наистина е важно! Ясно е, че 24 часа в денонощието не достигат за всичко, което трябва да се свърши. Като казвам „трябва“, нека спрем за момент и се замислим – кое действително е необходимо? Ако имате твърде много задачи, игнорирайте тези, които търпят отлагане. За всеки човек различни дейности за различно важни, но със сигурност има неща, които и да не се свършат нищо фатално няма да се случи. Тук е групата основно на домакинските задължения. Как беше приказката за щастливите деца и мръсните подове? Кой може да помогне? ВАЖНО : Делегирайте права! Да, така е - на вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата. Проблемът е, че клонирането все още не е измислено. Ако имате възможност да отстъпите част от задачите си на някой друг – не се колебайте. Тук е мястото да споменем, че помощта, която постепенно може да оказва порастващото ви дете, не е за подценяване. Без значение дали в началото ще свърши работата качествено – въпросът е принципен. Другият аспект на делегирането на права е включването на човек, който да остане за малко с детето, за да можете вие да свършите нещо за себе си. Дълга е темата, но дори да има неща, които трудно приемате във възпитателните подходи на бабите и дядовците – децата имат нужда от време с тях. А родителите имат нужда от време за себе си като партньори…без деца. Кога за последно се погрижихте за себе си? ВАЖНО : Намирайте време за почивка! Колкото и да е интензивно ежедневието ни, винаги може да се намери пролука, в която да се отдъхне. Ако тук си кажете „Да бе, да, ама не е вярно!“ съветвам ви да спрете за момент и отново да се върнете на предните точки. Задачите никога няма да се изчерпат, ако ние не успеем да ги подредим/пренебрегнем/отложим, за да вземем въздух. А и всяко нещо има цена – коя е цената, която сте готови да платите заради липсата на почивка? Кога за последно се погрижихте за себе си? - 2 ВАЖНО : Давайте пример! Не забравяйте – вие сте тези, които дават пример на децата си. Включително с това КАК (и дали изобщо) успявате да се погрижите за себе си насред хаоса, в който всички живеем. Факт е твърдението „Щастливи родители – щастливи деца!“. Успех в отстояването му! Още съвети Услуги

Как родителите да говорят с децата си за пари. Кои са ключовите моменти за формиране на финансова грамотност - психологически поглед. Вие залагате нагласата ВАЖНО : Парите не са най-важното! За децата парите са абстрактно понятие. Затова каквото заложите у тях с годините като начин на възприемането им, това ще е тяхната нагласа . Не отдавайте на парите повече значение, отколкото имат. Един балансиран подход „Да, важни са, но не и най-важното!“ може ви спести доста главоболия. За какво си струва да дадете пари? ВАЖНО : Да откажеш покупка не е повод за срам и/ли вина! Не се страхувайте да кажете „Нямаме пари за това!“. В представата ни по тези географски ширини това твърдение буди срам и/ли чувство за вина пред децата. А всъщност подобен подход ги учи да ценят онова, което имат. Учи ги да избират внимателно сред морето от възможности (защото не всичко е достъпно), да чакат, да заслужат исканото и да го ценят когато са го получили след целия този процес . Заложете не на покупки, а на общуване ВАЖНО : Търсете истинските потребности на детето! Свръхконсуматорската нагласа е всъщност усещане за празнота . За да се запълни тя се трупат материални блага. Задоволяването на емоционалните потребности на детето, изслушването и уважаването са далеч по-важни. Затова ако то се фиксира изключително върху темата, ако настоява да му се купуват задължително скъпи неща (били те по джоба или не, няма значение), можем да се запитаме кое е всъщност онова, от което детето има нужда и то купува ли се с пари? Наистина ли "всички имат това?" ВАЖНО : Вие взимате решения за Вашето семейство! „Другите имат такова!“ Ако нищо друго не е помогнало в борбата на детето към желаната придобивка, този аргумент обезоръжава почти всички родители. Тук има обаче 3 важни акцента. Първо , какво значи всички? Ами нали „всички“ сме сбор от някакви семейства. Ако едно, две, три кажат „Стоп!“ на това надпреварване, то дали аргументът щеше да е валиден? Така че, не са всички. Наистина ли "всички имат това? - 2" ВАЖНО : Говорете за истински ценните качества! Второ – защо е важно да е тази скъпа стока? За да те харесват другите? А това ли е с което искаш да те харесат, ами личността ти, ами качествата ти? Ако такива деца те избират заради маратонките или телефона…дали е важно да избереш в приятелския си кръг точно тях? Наистина ли "всички имат това? - 3" ВАЖНО : Мислете за дългосрочния ефект! Трето – отстояването на вашия родителски избор е изключително благотворно в дългосрочен план. Да, в момента за детето може да е много трудно да разбере защо му отказвате. Може да плаче, да се тръшка, да се сърди. Процесът е същият като при двегодишното, което лежи в средата на магазина, защото иска шоколад например. Значи ли това да угодим на всяка цена? Не, нали? Ако дадено желание считате за неразумно, прекалено и ненужно…въоръжете се с търпение, за да удържите на натиска и след време ще берете плодовете. Отстъпите ли – ще е до следващия път. Още съвети Услуги

Мястото на авторитета в живота на детето. Защо е важно да имаме авторитет и как да го постигнем като родители? Детето има огромна потребност от авторитет ВАЖНО: Не залитайте в позиция да бъдете приятели на детето си! Противно на очакваното, все по-силна е потребността на децата от силно, авторитетно присъствие в живота им; Колкото по-яростно се съпротивлява детето на авторитетите (родители, учители и др.), толкова по-голяма е необходимостта му от такива; Авторитетът (също като приятелят) е носител на доверие, но добавя към това и нещо също толкова важно - поставя граници; Детето може само да избере приятелите си, но не може да има друг родител - това е ролята, от която има нужда! Авторитетът не се приема наготово! ВАЖНО: Проявявайте постоянство! Авторитетът няма да се възприеме по default, просто заради неговата социална роля (на родител, учител, директор, полицай...), а ще трябва да се докаже като такъв; При това ще трябва да го направи нееднократно, отново и отново във всяка ситуация, в която детето се позовава на него. Позиция на авторитет се гради трудно, но се руши лесно - това е ежедневна битка. Авторитетът отговаря на провокациите... ВАЖНО: Засвидетелствайте уважение! ...с уважение към личността на детето; ...с търпение да го изслуша; ...и ако прецени, да НЕ се съобрази с мнението на детето; ...с обяснение защо постъпва по даден начин. Авторитетът дава добър пример! ВАЖНО: Говорете чрез поведението си! Авторитетът не само обяснява поведението и решенията си, но и ги подкрепя с дела; Не е коректно да изисквате от детето си неща, които самите вие не правите, особено ако аргументът е "Добре е за теб!" (спортуване, четене на книги, по-малко време на телефон/телевизор, компютър). Авторитетът поставя граници! ВАЖНО: Не се страхувайте да поемете отговорност за решенията си! Правилата са необходими във всяка област на човешкия живот - от изграждането на силна индивидуалност до вписването по добър начин в обществото; Липсата на правила и граници повишава тревожността у децата и може сериозно да затрудни тяхната адаптация и отношения; Децата не могат да носят отговорност за решенията които взимат до определена възраст, тази отговорност е на родителите; Свободният дух и чувството за отговорност се изграждат през поставянето на правила, а не през нарушаването им.

Адрес: София, ж.к. Манастирски ливади-изток, бул.България 105А, сграда 1, вход А, ет.4, офис 12 Записване на час Телефон: 0899 88 61 30 Адрес: София, бул. България 105А, сграда 1, вход А, ет.4, офис 12 Е-мейл: elena.mecheva@mytalkspace.bg Facebook LinkedIn Задай своя въпрос Име:* Фамилия: Email:* Съобщение: Изпрати

< Back to all articles Nosferatu - beyond terror Psychology and cinema Painting: "Death and the Maiden" by Egon Schiele - 1915 Eggers’ ‘Nosferatu’ is hauntingly beautiful. The director’s signature style is evident from the very first frame to the last; yet, beyond being distinctive and recognizable, he brings something extra in this work, something different than in his previous projects—ensuring that a viewer could never simply say, "Oh, I’ve seen this before!" The film pays homage to the style of classic horror cinema—as if the footage had emerged from a dusty projection booth—but without ever feeling like a pale imitation. It’s a truly rewarding experience for the audience when a work remains faithful to tradition while simultaneously reshaping the story—both visually and emotionally—in a way that feels contemporary and innovative. Visually, the movie is magnificent. The framing of the shots, the lighting—or lack thereof—and the way the camera mimics the movement of the human gaze in certain scenes, all create a harmony designed to terrify and provoke. And the horror does not lie merely in the atmosphere—it’s not just a mounting, gradually intensifying dread, achieved through masterful editing or evocative music. The horror is direct, not merely symbolic; disease, madness, and hatred are palpable—they can be seen, tasted, smelled, and touched. Yet, most terrifying of all is the realization that, on the flip side of our revulsion, we encounter sensuality, temptation, and innocence. The opposition between the two is not the primary issue at hand—even though it’s obvious that this is what’s being addressed: it’s life versus death. No. On a deeper level—and far more compellingly—lies the insight that horror and passion exist in an inseparable symbiosis, and that labeling something as "beautiful" and "ephemeral" fails to tell the whole truth about it. There, in the shadow of this great secret, lie shame, guilt, and lust—unspoken in words, yet articulated through the narrative of the flesh, of the corporeal. Is evil something that comes from the outside, or is it an internal state? Can piety and romance exist without being weighed down by temptation and dissatisfaction? The film offers its own answers, while for the aficionado of tales about bloodsuckers, there remains the satisfaction of having moved far away from both the "action-hero" vampires and—heaven forbid—those vampires romanticized beyond all recognition. Of course, the theme of the interplay between Death and the Maiden has been explored in art for centuries—always emphasizing their inseparability: life, which is destined to end in death—no matter how intense the desire to live or how potent the vitality of youth—and death, which lurks around every corner, casting a shadow that freezes every rational thought, and drowning every shred of human sobriety and reason in sheer terror. What makes ‘Nosferatu’ a memorable and compelling film is its skillful presentation of these timeless, enduring themes. Without exhausting verbosity or dramatic monologues—relying instead on a few well-crafted scenes between the characters and brief yet substantive dialogue—the director steers the psychological elements that allow this Gothic tale to achieve its intended effect. Against the backdrop of rich visuals and lavish, extravagant horror, these gems season the story even more convincingly and add depth—ensuring that the outer shell is not devoid of deeper meaning and wisdom. In fact, at a time when the stories and plots offered to the public are often poorly disguised, rehashed repetitions—sugarcoated and insipid—Eggers manages to present a fresh, meaningful interpretation. I suspect the only explanation for this is that he filters everything through his own sensibility—deeply authentically, and without making box-office records his primary objective. We can only hope he continues to work in the same way. All articles

Various articles dedicated on the intersection points between psychology and cinema. Всички статии Тук може да намерите разнообрани материали, свързани с различни аспекти на психологическата работа. Рубрики: #Пресечни точки - нова рубрика Детската психика Родители и деца Деца и училище Психология и кино За психологията Практика и теория Младите хора днес Born to laugh T he day after I saw the movie, I sat in front of my phone in a jam. My impressions did not leave me, and I could not think of anything that sounded credible to me, nothing convincing to recreate them. Such was my post that day: "I don't know what to write...". Read Born to laugh T he day after I saw the movie, I sat in front of my phone in a jam. My impressions did not leave me, and I could not think of anything that sounded credible to me, nothing convincing to recreate them. Such was my post that day: "I don't know what to write...". Read Born to laugh Някои важни правила във връзка с начина, по който родителите заемат позицията на авторитет? Това естествен процес ли е? Нужно ли е да сме приятели с децата си? Авторитет значи ли да налагаме правила насила? Read

Разнообразни авторски материали по теми, свързани с психологията. Деца, родители, училище, изкуство. Всички статии Тук може да намерите разнообразни материали, свързани с различни аспекти на психологическата работа. Рубрика Избери рубрика Няма място за старите кучета Прочети повече Психология и кино Изчезва ли любопитството? Прочети повече Младите хора днес Валидиране на емоции-кое не работи? Прочети повече Детската психика "Носферату" - отвъд ужаса Прочети повече Психология и кино Пространства Прочети повече #Пресечни точки Училище, заедно с родителите Прочети повече Деца и училище Митове за психологическата работа Прочети повече За психологията Роден да разсмива Прочети повече Психология и кино Първи клас Прочети повече Деца и училище „Защо учим?“ Лесен въпрос? Прочети повече Деца и училище Ах, тези правила! Прочети повече Детската психика Детските емоции Прочети повече Детската психика Приказките и "малките герои" Прочети повече Детската психика Фантазия и реалност Прочети повече Практика и теория Вълшебната думичка "Не" Прочети повече Детската психика "Агресорът" Прочети повече Практика и теория От self-esteem до selfie Прочети повече Младите хора днес Скуката, или за "липсата на липса" Прочети повече Младите хора днес За изборите Прочети повече Младите хора днес Филмът, в който живея - тревожността Прочети повече Практика и теория Какво е важно да знае детето? Прочети повече Детската психика Как говорим за смъртта? Прочети повече Детската психика Да загубиш геройски Прочети повече Психология и кино Днешното дете Прочети повече Родители и деца Субектът отвъд диагнозата Прочети повече Практика и теория Подкрепа за майката на бебето Прочети повече Родители и деца "Моля Ви, кажете какъв е проблемът?" Прочети повече За психологията Днешните родители Прочети повече Родители и деца Кой е Жокера? Прочети повече Психология и кино Трудности в трудна възраст Прочети повече Родители и деца И психолозите избират Прочети повече За психологията

Задай въпрос към психолога. Въпроси и отговори В тази рубрика можете да прочетете отговорите на разнообразни въпроси, свързани с предизвикателствата на родителстването, работата, интимните отношения, социалните връзки. Можете и да зададете свой въпрос, с опцията да бъде или да не бъде публикуван в рубриката. Задай своя въпрос А.Г., баща на момиче, 3 г. Можем ли да твърдим, че отглеждаме и участваме активно във възпитанието на детето като прекарваме 2 часа на днес с него (+ уикенд)? Ако твърдим, че семейството е приоритет, тогава трябва ли да се чувстваме гузни, че отделяме 20% от времето си тях а останалите 80 % за работа? Повече Б.Б., майка на момче, 2 г "Аз съм една майка на която й свършва майчинството и трябва да се върне на работа, за мен ще е важно моето дете да знае, че мама не го е изоставила, а такъв е животът, той трябва да се научи да бъде без мама всеки час, минута и мама без него! " Повече Д.Д., жена, 24 г. Как да се абстрахираме от мнението на другите и да не се впрягаш от това "какво ще си кажат другите" и "как ще изглежда това в очите на хората", да успяваш да правиш това което има значение за теб като изключваш другите?... Не знам дали се разбира какво искам да кажа обаче... Повече И.В., жена, 24 г. Моят въпрос е как да не се стремим да се харесаме на всички и да не се сравняваме с другите? Повече Й.Д., жена, 27 г. Сестра ми има проблем със самочувствието и оттам с комуникацията си с хора, и сама признава, че й е много трудно да се конфронтира с хората и да изразява мнението си свободно, и когато стане някакъв проблем за нещо в работата и се превърне в спор, тя предпочита да излезе от стаята и да остане безгласна нота отколкото да изрази себе си и да защити позиция. Повече Л.Х., майка на момиче, 2 г Здравейте! Майка съм на 2 годишно момиченце. По думите на тати, принцесата. Имаме проблем, ако мога така да го нарека, често малката Н. протестира, тръшка се, реве, пищи, когато иска да стане по нейния начин. Често пъти не мога да я успокоя. И с таткото се отдалечаваме, защото малката спи между нас. Как да се справя, вече ми свършиха всички методи? Повече М.Д., жена, 23 г. Как да помогнем на приятел, става дума за панически пристъпи на ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство)? Повече Н.Б., майка на дете, 2 г - въпрос 2 В кой момент от развитието на децата се препоръчва да бъдат запознати с по-чувствителни теми (секс, смърт (на роднина), телесни деформации и др.)?" Повече Н.Б., майка на дете, 2 г. 1. Как промените в живота на детето (смяна на стаята, в която спи, отучването от ползване на памперс и др.), влияят на психиката му? 2. Как най-безболезнено да обясним на детето, че това което прави не е редно? 3. Как да се намали стреса при децата, когато започнат да ходят на детската градина? 4. Как да научим детето да спи само в стая, без това да създава безпокойство и стрес у него? Повече П.Ч, мъж, 23 г. 1. Какво поражда страха/неувереността от обвързване с някого? 2. Кои са основните фактори, които правят една връзка успешна? 3. Защо ми е трудно да се сприятелям дълбоко и как мога да променя това? Повече С.Е., мъж, 23 г Как да разбера дали съм социопат? Или социопат ли съм защо имам някои от белезите? Също мога ли да разбера дали съм в депресия? Повече С.С., жена Как да подходим към подчинен, който оправдава пропуските в работата си заради семейни проблеми и също поради такива злоупотребява с желанията относно смени за сметка на другите колеги? Повече

Най-новото в сайта - семинари, обяви, участия в медии и други Новини, инициативи, участия в медиите Българско общество лаканианска психоанализа Повече Членство в професионална организация 13.10.2026 г. Ново начало! Повече Ново пространство 18.09.2024 г. Профил на семейството днес Повече Репортаж за BTV 8.07.2023 г. С онлайн обучението децата стават апатични Повече Участие в Дарик радио 5.12.2021 г. В сътрудничество с "КОЖА - платформа за психично здраве" Повече Безплатни консултации 29.11.2021 г. Пандемия и психично здраве при децата Повече Интервю за в."Доктор" 27.09.2021 г. COVID пандемията е повишила случаите на късогледство при децата Повече Репортаж на BTV 5.09.2021 г. Ново професионално предизвикателство Повече Психолог към ЧСУ "Артис" 17.03.2021 г. Oтново за насилието, агресията и нашите децa Повече Участие в БНТ - Сутрешен блок 24.10.2025 г. Дискусия с 1 наум Повече Тревожният родител 11.07.2023 г. Психолог за видеоигра? Защо не? Повече Start game! 8.06.2022 г. Позиция на работещите специалисти Повече Отворено писмо 30.11.2021 г. Световен ден на сърцето Повече Репортаж на BTV 29.09.2021 г. Ваксините - още едно нещо, за което да сме в противоречие Повече Интервю за MediaCafe 14.09.2021 г. Омбудсманът поиска мерки в подкрепа на психичното здраве на децата Повече Репортаж на БНТ 30.08.2021 г. "Агресията в анимациите. Как да научим децата си на състрадание?" Повече Репортаж за БНТ 3.01.2021 г.