Противно на очакваното, все по-силна е потребността на децата от силно, авторитетно присъствие в живота им;

Колкото по-яростно се съпротивлява детето на авторитетите (родители, учители и др.), толкова по-голяма е необходимостта му от такива;

Авторитетът (също като приятелят) е носител на доверие, но добавя към това и нещо също толкова важно - поставя граници;

Детето може само да избере приятелите си, но не може да има друг родител - това е ролята, от която има нужда!

Авторитетът няма да се възприеме по default, просто заради неговата социална роля (на родител, учител, директор, полицай...), а ще трябва да се докаже като такъв;

При това ще трябва да го направи нееднократно, отново и отново във всяка ситуация, в която детето се позовава на него.

Позиция на авторитет се гради трудно, но се руши лесно - това е ежедневна битка.

...с уважение към личността на детето;

...с търпение да го изслуша;

...и ако прецени, да НЕ се съобрази с мнението на детето;

...с обяснение защо постъпва по даден начин.

Авторитетът не само обяснява поведението и решенията си, но и ги подкрепя с дела;

Не е коректно да изисквате от детето си неща, които самите вие не правите, особено ако аргументът е "Добре е за теб!" (спортуване, четене на книги, по-малко време на телефон/телевизор, компютър).

Правилата са необходими във всяка област на човешкия живот - от изграждането на силна индивидуалност до вписването по добър начин в обществото;

Липсата на правила и граници повишава тревожността у децата и може сериозно да затрудни тяхната адаптация и отношения;

Децата не могат да носят отговорност за решенията които взимат до определена възраст, тази отговорност е на родителите;

Свободният дух и чувството за отговорност се изграждат през поставянето на правила, а не през нарушаването им.