Училище заедно с родителите

Тъй като все още не съществува нормативна уредба, с която да се изяснят ясно и конкретно разликите в дейността на педагогическия съветник и училищния психолог, към момента двете се припокриват поне формално. В текста названията са взаимнозаменяеми.

Като човек, който повече от 12 години работи в училище като педагогически съветник (с диплома и компетенции на психолог), смело мога да кажа, че най-голямото предизвикателство в тази работа е принципно нарушената връзка между институцията и родителите. Неслучайно първата крачка във всеки един случай, е опитът за изграждане на доверие у родителите – доверие, че в училище имаме знанията и уменията, с които да подпомогнем тяхното дете. В противен случай последната засегната страна е именно детето.

Ще си позволя да синтезирам някои от най-често срещаните предразсъдъци, с които се сблъсквам в кабинета си:

  1. „Детето ми е нарочено“;

  2. „Няма добър педагогически/психологически подход към детето ми“;

  3. „Прави се всичко възможно детето ми да бъде изгонено“;

  4. „В училище няма механизъм за подкрепа на различните деца“ и т.н., и т.н.