03.01.2021 г.

Репортаж на БНТ

"Агресията в анимациите.

Как да научим децата си на състрадание?"

Репортажът можете да видите тук.

Публикувам и по-обширният материал, за който няма как да има ефирно време, но е важен като контекст.

Screenshot_2021-01-04  По света и у нас

Ще започна с това, че и за мен беше интересно да се запозная подробно с изследването, тъй като повечето от цитираните филмчета съм гледала, а някои са измежду добрите образци според мен за детски филми. Това което всъщност се изследва в проучването, е броят ситуации, в които героите изпитват болка (в някои от тях причинена от друг) и реакцията на това. Оказва се, че са изброени множество такива, а в поне половината липсва емпатиен отговор към този, който е наранен. Всъщност основният фокус на това проучване е към повишаване на вниманието към това, че децата изпитват болка – физическа и емоционална. Основен извод е, че може би следва да сме малко по-чувствителни към този факт.

Кое за мен е по-важното обаче? Акцентът се поставя върху образци на масовата култура, които със сигурност имат своите достойнства като приказни истории за деца и възрастни, и вероятно могат да представят проблема с болката с по-голяма чувствителност. Важният акцент обаче е за това как децата биват запознати по принцип с феномените на света и отношенията между хората, а единственият верен отговор на този въпрос е – през мирогледа, примера и отношението на възрастните, и най-вече техните родители. Ако си представим информацията, която постъпва в главичката на детето, като поток, то най-важният филтър за този поток от информация са думите и действията на родителите. На възрастта 4-6 г. (която е проучена в изследването) значимите възрастни са тези, които имат отговорността да бъдат подобен филтър, да внимават какво съдържание е достъпно за техните деца и най-важното – да обясняват на децата, да дават примери – във всякакви житейски ситуации как можем да спестим болка на другия, как можем да помогнем или какво значи да съчувстваме. В този смисъл, въпросът не е дали даваме на децата си да гледат филмчета – разбира се, че това не е проблем, но със сигурност е добра идея да гледаме с тях например, за да можем да отговорим на техните въпроси, когато се появят. Всяко дете ще „види“ филмчето по различен начин, ще му направи впечатление нещо различно, и не е добра идея да обобщаваме, а да се опитаме да разберем кое вълнува детето. То със сигурност ще зададе въпросите си, ако му се удаде възможност. Наивно е да очакваме от телевизора да „обучи“ детето на емпатия; това става само и единствено през човешкия контакт и личния пример. 

Как влияят детските? Трудно е да се обобщи, но тук мнението ми е, че каквито и модели на поведение да „усвои“ детето от екрана, те няма да се задържат, няма да „залепнат“, ако в дългосрочен план това дете е било насърчавано от родителите си по посока на добрите примери. Не във всяка почва покълват някои зрънца и следва да се мисли за това, че най-важните отношения, задаващи идеите за ненасилие, съчувствие и емпатия, са тези в семейството. Ако там е поставена здрава основа, външни фактори, включително анимационни филмчета, няма да окажат съществено влияние. Възможни действия за улеснение на родителя:

  1. Да се избягва материал, неподходящ за съответната възраст, което в наши дни с т.нар. функционалности „родителски контрол“ не е невъзможно.

  2. Да се говори много, да се обясняват ситуациите, които родителят смята, че не са представени подходящо.

  3. Да се следи по кои теми детето проявява интерес.

  4. Да се прави разлика между „на игра“ и „в реалността“. До известна възраст децата не знаят, че съществува такава разлика, затова е важно родителят да я въведе. Да стане ясно, че когато другият страда, това вече не е игра, не е забавление.

29.01.2020 г.

Интервю за репортаж на БТВ

"Децата в Интернет"

Вчера имах възможността да участвам в репортаж по БТВ относно видео на ученици, чиято лоша шега води до неприятни последствия за пострадалото момче. Както обаче се оказа, секундите телевизионно време не дават път дори на най-сбитите и структурирани изложения по темата. Участието ми се оказа съвсем символично, но пък ще използвам повода да нахвърлям набързо онова, за което ВСЪЩНОСТ говорихме (през призмата на моя психологически подход), а именно:

 

Какво показват децата в Интернет? От една страна може  да мислим, че показват себе си. От друга като че ли по-често показват онова, което знаят, че другите ще харесат, което ще се приеме като по-интересно и забавно. Както всички знаем, продава скандалът и сензацията. Децата знаят и виждат това, и използват най-достъпния и лесен начин за добиване на популярност, който невинаги е най-добрият.

Подражават ли и на кого? За съжаление невинаги на добрите примери. Естествено е да подражават, така учат. Ориентирът им могат да бъдат само и единствено възрастните около тях – ако липсват хора, на които детето има доверие, и това не е задължително да е родител, може да е роднина или учител – детето няма да може да изгради усета си за това кое е правилно и кое – грешно. Следователно може да се поддаде на лошия пример.

Причините? Липсват някои съществени елементи, за да наблюдаваме подобни неща около себе си. На първо място децата разпознават ценността на своята личност, знаят че са уникални и различни и естествено искат да бъдат забелязани, да изразят себе си. Често обаче (в унисон с времето, в което живеем) надделява чистото желание „Да се покажа, няма значение с какво!“, а съдържанието, качеството на това което правят, няма особено значение. Второ, няма ориентири, няма авторитети, които да поставят граници. В резултат децата се лутат и не могат да отсеят добро от лошо, правилно от грешно. И на последно място, средата в която живеят не е особено гостоприемна – те наистина няма къде да играят, къде да се събират, какво да правят. Липсват алтернативи на седенето сам у дома с телефона.

 

Случват ли се подобни неща в училище (респективно моето предишно работно място)? Разбира се, че се случват. Когато ги попитаме защо го направи, обикновено изтъкват като мотив забавлението. На второ място може да е за отмъщение. Но отново, нужен е възрастен, който да обясни кое не е ОК, защо не е забавно. Тогава говорим за личното пространство, за личното достойнство и как да обясним на другия кое ни наранява.

Как реагират децата на неодобрителните коментари? Мислят, че човекът, който коментира така им завижда, или просто не ги харесва. Истината е, че днешните деца много трудно (ако изобщо) приемат критика – дори не критика, но забележка, че „това може и по-добре“. Искат да чуват само положителното, а ако не го получат, приемат нещата твърде лично и се обиждат.

П.С. Благодаря на Николета Хаджийска, която всъщност зададе точните въпроси

17.10.2019 г.

My Post.jpg

Публикация в

списание

"Майчинство"

Специални благодарности на https://1naum.com

В новия брой на сп. "Майчинство" можете да прочетете моя статия, посветена на скуката в днешния свят, и какво е нейното влияние върху развитието на детето.