29.01.2020 г.

Интервю за репортаж на БТВ

"Децата в Интернет"

Вчера имах възможността да участвам в репортаж по БТВ относно видео на ученици, чиято лоша шега води до неприятни последствия за пострадалото момче. Както обаче се оказа, секундите телевизионно време не дават път дори на най-сбитите и структурирани изложения по темата. Участието ми се оказа съвсем символично, но пък ще използвам повода да нахвърлям набързо онова, за което ВСЪЩНОСТ говорихме (през призмата на моя психологически подход), а именно:

 

Какво показват децата в Интернет? От една страна може  да мислим, че показват себе си. От друга като че ли по-често показват онова, което знаят, че другите ще харесат, което ще се приеме като по-интересно и забавно. Както всички знаем, продава скандалът и сензацията. Децата знаят и виждат това, и използват най-достъпния и лесен начин за добиване на популярност, който невинаги е най-добрият.

Подражават ли и на кого? За съжаление невинаги на добрите примери. Естествено е да подражават, така учат. Ориентирът им могат да бъдат само и единствено възрастните около тях – ако липсват хора, на които детето има доверие, и това не е задължително да е родител, може да е роднина или учител – детето няма да може да изгради усета си за това кое е правилно и кое – грешно. Следователно може да се поддаде на лошия пример.

Причините? Липсват някои съществени елементи, за да наблюдаваме подобни неща около себе си. На първо място децата разпознават ценността на своята личност, знаят че са уникални и различни и естествено искат да бъдат забелязани, да изразят себе си. Често обаче (в унисон с времето, в което живеем) надделява чистото желание „Да се покажа, няма значение с какво!“, а съдържанието, качеството на това което правят, няма особено значение. Второ, няма ориентири, няма авторитети, които да поставят граници. В резултат децата се лутат и не могат да отсеят добро от лошо, правилно от грешно. И на последно място, средата в която живеят не е особено гостоприемна – те наистина няма къде да играят, къде да се събират, какво да правят. Липсват алтернативи на седенето сам у дома с телефона.

 

Случват ли се подобни неща в училище (респективно моето предишно работно място)? Разбира се, че се случват. Когато ги попитаме защо го направи, обикновено изтъкват като мотив забавлението. На второ място може да е за отмъщение. Но отново, нужен е възрастен, който да обясни кое не е ОК, защо не е забавно. Тогава говорим за личното пространство, за личното достойнство и как да обясним на другия кое ни наранява.

Как реагират децата на неодобрителните коментари? Мислят, че човекът, който коментира така им завижда, или просто не ги харесва. Истината е, че днешните деца много трудно (ако изобщо) приемат критика – дори не критика, но забележка, че „това може и по-добре“. Искат да чуват само положителното, а ако не го получат, приемат нещата твърде лично и се обиждат.

П.С. Благодаря на Николета Хаджийска, която всъщност зададе точните въпроси

17.10.2019 г.

Публикация в

списание

"Майчинство"

Специални благодарности на https://1naum.com

В новия брой на сп. "Майчинство" можете да прочетете моя статия, посветена на скуката в днешния свят, и какво е нейното влияние върху развитието на детето.

Tел: +359 899 88 61 30

Електронна поща: elena.mecheva@mytalkspace.bg

София, България

  • Black LinkedIn Icon
  • Facebook - Black Circle

ВАЖНО! Моля, изписвайте коректно електронната си поща! В противен случай няма как да върна отговор на запитването Ви! Ако не получите отговор в рамките на максимум 2 дни - пишете директно на посочения мейл или се обадете по телефона.

© 2018 mytalkspace by Elena Mecheva