Рубрика
"Детската психика"
Моят нов дом

Вече съм у дома, и има толкова много неща, които са приготвени специално за мен – легло, играчки, количка. Моето място е друго – не е онова топло и уютно, на което съм свикнала, различно е. Има повече светлина, повече шум, повече суетня. Сетивата ми са сякаш изострени. Вече мирише не само на мама, но аз обичам най-много да усещам нейната миризма. Промениха се и усещанията на моето тяло. То не е така леко, както преди, понякога се стряскам когато ме докосват по нов и непознат начин – невинаги е приятно. Но когато стане непоносимо, мама ме прегръща и нейната кожа ми вдъхва сигурност и спокойствие. Тогава мирише най-хубаво, а и ми става топло на стомахчето. Моето място е друго, и понякога ме плаши, но допирът, гласът, погледът и миризмата на познатото ме карат да не ме е толкова страх и постепенно да свиквам с новия свят около мен.

Колко съм голяма?

Първи дни у дома

Какво мислят другите за мен?

Личи си, че са мислили за мен. Даже повече, мислили са за мен много преди да се появя физически у дома – обсъждали са името ми, как ще изглеждам, на кого ще приличам. Ето, аз вече съм тук, със своя цвят коса и очи, толкова малко или голямо, колкото съм, дали нервно, спокойно или буйно – не мога да преценя. Ами ако не оправдая очакванията им? Ако са искали момченце, или да съм с друга външност, или изобщо… различно дете? Мама се пригоди към мен доста по-бързо – понякога не е много уверена, но аз знам, че се справя добре. Татко пък се чувства малко неловко; сякаш се чувства излишен и не иска да ни пречи. Но мислят за мен, личи си, и казват, че съм променила живота им.

Колко съм голяма?

Първи дни у дома

Чувам един познат език

Обичам да ми говорят. Този език ми е познат – слушала съм го преди да се появя в новия си дом. Предпочитам да чувам гласа на мама, но познавам и другите гласове на моето семейство. Винаги знам кога говорят другите хора помежду си, и кога се обръщат директно към мен. Обичам да говорят на мен. Да ми разказват за всичко, което се случва – независимо дали вярват, че разбирам или не. Да ми говорят за семейството ми, такова каквото е, за моите роднини и приятелите на мама и татко, които идват да ме видят. Обичам да назовават това, което правим заедно – имала съм ръце, крака, очи, уста и други такива. Мога да плача, да се храня (и други неща), да се усмихвам, да се движа все по-координирано. Признавам си, когато някой каже, че усмивката ми е несъзнателна, малко се обиждам.

Колко съм голяма?

1 месец

Изпитвам емоции, не всичките мои

Невинаги разбирам думите, но пък мога да усетя емоциите – и когато усещам напрежение и тревога, започвам да се притеснявам, че нещо не е както трябва и реагирам. Притеснявам се когато не забелязват моята реакция – понякога е толкова неуловима. Някой каза на мама, че съм малка и не разбирам, а това не е вярно. Ето и вчера мама се оплака на един господин с бяла престилка, че много плача и не знае какво да прави. Сестра ми не плачела толкова много. Докторът обясни, че наддавам чудесно (каквото и да значи това), и сигурно имам колики. Ако колики са онези неприятни болки в стомахчето, добре, но аз невинаги плача заради тях. Не искам да ме оставят да плача, за да ми развиват белите дробове – та те са си развити! Радвам се, че мама не послуша тази иначе доброжелателна дама, и ме гушна. Аз не спрях да плача веднага, но беше много по-добре отколкото да плача сама в креватчето си. При това освен, че ме гушна, ми поговори. Каза, че болките ще минат все някога, и че нищо лошо няма да ми се случи, защото тя и татко са там. Пак имах колики, но се понасяха по-леко.

Колко съм голяма?

1-3 месеца

Къде е мама?

Днес за пръв път ме оставиха с друг човек. Мама и татко излязоха. В началото беше ужасно, защото за мен времето няма никакво значение, а аз усещах, че щом мама я няма пред мен, при мен, значи я няма ИЗОБЩО! Все пак се върнаха, а каква беше изненадата ми, когато видях мама толкова по-усмихната и спокойна отпреди. Ако ме питате, сигурно няма да искам да се разделим пак, но дали пък не се отразява по-добре на всички, ако е „само за малко“? А аз се научавам, че мама не изчезва напълно,  и винаги се връща.

Колко съм голяма?

4-6 месеца

Аз и моето огледало

Имаме нова игра.  Мама и татко ми показват нещото, наречено огледало. Казват, че това там съм аз. Така де, не точно аз, а моето отражение. После назовават движенията ми, както и какво виждам. Започвам да разбирам какво значи „моята ръка“, „моето лице“ – че сякаш съм едно цяло, а не част от мама. Още ми е трудно да разбера всичко това. Но сякаш има нещо вярно, защото понякога когато искам тя да се появи – не се появява веднага! А друг път идва. Сякаш имам една добра и една лоша майка.

Колко съм голяма?

6 месеца+

Движа се свободно, моето място расте с мен

Времето на спокойствие свърши! Така се изрази мама един ден. Мога да пълзя, опитвам се да ходя, вече имам свободата да пипам, да опитвам, да се движа. Не всичко ми дават обаче – някои неща наричат опасни и колкото и да се тръшкам, не ми ги позволяват. Ще трябва да им се доверя, въпреки че не ми се иска. Как да знам дали наистина ще порасна един ден, че тогава да ми ги позволят? Сестра ми как може? Иначе да се движиш е страхотно, както и да ядеш пясък. Моето място вече расте заедно с мен. Сигурно затова светът ми се вижда толкова по-голям отпреди. Често се случва да падам, да се удрям или нещо подобно. Никак не е приятно, признавам ви, но татко много държи мама да не се втурва веднага към мен и да ме остави да се справя сама.

Колко съм голяма?

8 месеца+

Ние ли?

Обожавах мама да казва „ние“. Ние ядем, ние спим, ще ходим на разходка. Но нещо много ме гложди. Мама мрази да яде лютеница, защо тогава казва с гордост „А пък ние вече ядем лютеница?“

Колко съм голяма?

1-2 години

Обичам да играя сама

Странна работа, вече обичам да се заигравам сама. Винаги преди това имах нужда мама да прави всичко с мен, дори се сърдех и протестирах ако не е така. Не че не обичам пак да ме гушка и да ми разказва приказки, но понякога повече ми се иска да отида другаде, да видя нещо, да тичам в различна посока. Дори ми е неприятно както си правя нещо, да идва и да ме прекъсва.

Колко съм голяма?

1-2 години

Кога ще започнеш да говориш?

Странна работа са майките. Вечно си говорят помежду си и обсъждат нас, техните деца. Особено за проговарянето. Мама понякога ме пита кога ще проговоря? Ето, еди-кой си вече казва не само думи, а цели изречения! Нямам представа кога ще проговоря, но знам че с нея общуваме толкова отдавна – нима това не е по-важно? Понякога си мисля, че не ми е нужно да говоря с думи, защото тя толкова добре знае какво искам и кога го искам, че няма нужда да й казвам нищо. И сякаш колкото повече настоява, толкова повече не ми се иска да говоря. Все пак се радвам, че знае – аз я разбирам. Това че не говориш, не значи че не разбираш, нали?

Колко съм голяма?

1-2 години

Моята любима дума

Имам любима дума – не! Казвам я стотици пъти на ден, толкова я обичам. Виждам че с това често дразня мама и татко, но не се отказвам. Не разбирам защо толкова настояват да стане на тяхното. Аз държа да е по моя начин! Виждате ли, казвам Аз. Дали моето „не“ има връзка с новото ми Аз? Вече знам, мама и аз сме различни хора, и правим нещата различно. Понякога заедно, друг път не. Едно нещо знам със сигурност – когато имам нужда, мога да разчитам на нея. А може би някой ден, дори да я няма около мен, ще се справя сама, защото тя ще ме е научила на всичко, от което имам нужда.

Колко съм голяма?

1-2 години+

Tел: +359 899 88 61 30

Електронна поща: elena.mecheva@mytalkspace.bg

Sofia

  • Black LinkedIn Icon
  • Facebook - Black Circle

ВАЖНО! Моля, изписвайте коректно електронната си поща! В противен случай няма как да върна отговор на запитването Ви! Ако не получите отговор в рамките на максимум 2 дни - пишете директно на посочения мейл или се обадете по телефона.

© 2018 mytalkspace by Elena Mecheva