Агресорът... - част 1

 

Т, 13 г.

Има сериозен проблем със спазването на правила в училище.

Непредпочитан сред връстниците си. Поддържа контакти с агитки.

Агресивен, силно импулсивен.

 

Често в наши дни за агресията се говори като за нещо изключително зловредно, което следва да бъде изкоренено на всички нива. Да бъдеш агресивен е синоним на това да бъдеш злодей. Дотолкова обществото е чувствително към тази тема, че начинът на говорене за агресията започва постепенно също да носи агресивен импулс – в смисъл, че всякаква конструктивност и рационалност остават на заден план.

В днешната статия ми се иска да разкажа за едно малко по-различно лице на „агресията“. Кавичките не са случайни, ще говорим за агресията, която спасява от психичен разпад. Деструктивната страна на агресивността е добре позната, видовете ѝ – също. Онова, което убягва понякога, е необходимостта, принудата с която може да бъде натоварен един агресивен симптом. Именно – симптом.

Т: Аз мразя циганите, левскарите, наркоманите.

Като ги видя, и ми се иска да ги набия, ей така, без да са ми направили нищо.

Расист съм. Знам, че е лошо.

Искам да се променя, но не мога.

Как да се променя, всъщност не искам да бия никого?

 

Реални думи на един юноша, който не можеше да намери място за себе си където и да отиде – дете на разведени родители, с липсващ баща и майка, която отказваше да чуе сина си и настояваше, че нейните решения за него са най-добрите възможни. Изключително възпитан и отзивчив по принцип, неговата агресия беше стихийна, внезапна и без да преувеличавам, умееше да вдъхва страх; емоциите му (веднъж отприщени) бяха несъразмерни на реалните ситуации и неподлежащи на волеви контрол.

В минал текст стана дума за нагоните към живота и нагоните към смъртта. Ето и малко повече за понятието нагон (в термините на психоанализата):

Нагон

Енергиен заряд, който кара организмът да се стреми към дадена цел. Той идва отвътре, влияе върху психиката и има постоянна сила.

​Целта

Да се премахне напрежението, да се постигне задоволяване.

Обект

Онова, чрез което нагонът постига целта си; когато нагонът се обвърже с един-единствен обект, това е фиксация.

Прилагаме същата схема към описания случай:

Нагон

Господство на нагона към смъртта. Обърнат навътре води до самоунищожение. В случая - обърнат навън, което го превръща в агресивен, деструктивен нагон (понятието е въведено от Алфред Адлер).

Целта

За да се премахне напрежението и да се постигне задоволяване – да се унищожи обекта.

Обект

Чрез кой обект може да се постигне целта? Кой обект да бъде унищожен? По думите на юношата обектите са „циганите, левскарите, наркоманите“.

 

Да тръгнем отзад-напред. Наистина ли обектът е този, който Т. вербализира? Действително ли неговата агресия спрямо изброените социални групи се дължи на негативен опит с тях? Може би не точно, ако цитираме самия него – „Като ги видя, и ми се иска да ги набия, ей така, без да са ми направили нищо“. Тогава срещу какво (или кого) е тази агресия?

Нека си дадем ясна сметка за това, че не можем да държим отговорни за дадено агресивно действие (особено ако е умишлено и непровокирано) фактори от външната среда. Силните негативни емоции на Т. не бяха „създадени“ от някой или нещо; те бяха лично негови, свързани с трудната му семейна история, лошите учебни резултати, отхвърлянето му от връстниците, неумението му да се впише конструктивно в група, проблема му да спазва правила. Вследствие на сесия с него, в която трябваше да групира емоции, стана ясно, че за него омразата и тъгата са в един цветови спектър, отчаянието пък вървеше ръка за ръка с гнева и яростта.

Един юноша на 13 г. трудно би могъл да се справи с всичко това. В конкретния случай Т. не се справяше. Всъщност психичното му беше застрашено от разпад, поради невъзможността да отреагира на подобно напрежение. Единствено решение е включването на защитните механизми (                                  ) – изобретения на психиката, чрез които човек се справя с негативните емоции (страх, омраза, фрустрация, тревога). Например:

  • Изместване – има някой, който фрустрира, но той не може да бъде атакуван директно. Субектът се чувства безсилен, обиден, неуважаван. Той не може да се справи с обекта на фрустрацията си, с „причинителя“, поради което насочва отрицателните си чувства към друг обект, който е „безопасен“, незастрашаващ, незначим за психичното му.

  • Преминаването към действие – неприемливи желания и емоции се опитват да "излязат на бял свят", да бъдат осъзнати, но са толкова непоносими за съзнанието, че се провокира не осъзнаване, а действие – импулсивно, автоагресивно или агресивно спрямо други.

 

Целта на агресивния нагон е постигната посредством действието на защитите. Макар и само временно, напрежението което тлее в психичното на Т. ще намалее. При това без да се конфронтират причините за неговото страдание – нерешените проблеми в семейството, трудностите в порастването, ниската му самооценка и липсата на алтернативи, в които да гради, а не да разрушава. Обектът на агресивния нагон е „безопасен“ – хора, които не познава, или познава съвсем слабо, но които идентифицира като врагове, защото има нужда от тях.

 

По-горе нарекох агресията „симптом“. Надали някой би я избрал като механизъм за справяне с житейските кризи, ако можеше да избира. Понякога обаче няма друг начин, или поне не начин, който да е достъпен за субекта, и само през агресивното поведение той успява да „изкаже“ своето страдание, останало незабелязано, омаловажено от другите. Въпреки санкциите, които ще понесе оттук-нататък, агресията на Т. към онзи момент беше (и може би все още е ) бариера срещу нещо далеч по-страшно.

Остава само да се надяваме, че Т. успява да намери подкрепа в разрешаването на тези предизвикателства, с помощта на която подкрепа да активира несъмнено присъщите му положителни представи за себе си, света и хората около него. Малко повече за възпиращия механизъм, който притежава той и чрез който в работата с него се откри ресурс за промяна на нагласите му - ще прочетете във втората част от статията.

1. Изброените общности са споменати от Т. като обект на агресията му, но нагласите на момчето категорично не отразяват уважителното и обективно възприемане, което заслужават техните представители. Надявам се читателят си дава сметка, че каквито и общности да бяха посочени, то нямаше да има отношение към същността на статията - а именно разглеждането на "агресорът" като нещо повече от общоприетото. Всъщност, голяма част от работата занапред беше ориентирана към разбиване на стереотипите, които Т. имаше по отношение на различните от него; изправянето му пред противоречието между неговите предразсъдъци и хуманизирането на всички хора (независимо от други обстоятелства), доведе и до колебания относно поведението му до момента, както и до промяна в изказа ("знам, че е лошо, искам да се променя...").

2. Повече за защитния механизъм разцепване - тук.

Tел: +359 899 88 61 30

Електронна поща: elena.mecheva@mytalkspace.bg

Sofia

  • Black LinkedIn Icon
  • Facebook - Black Circle

ВАЖНО! Моля, изписвайте коректно електронната си поща! В противен случай няма как да върна отговор на запитването Ви! Ако не получите отговор в рамките на максимум 2 дни - пишете директно на посочения мейл или се обадете по телефона.

© 2018 mytalkspace by Elena Mecheva